Супервизия

Супервизията е професионално пространство за разглеждане на терапевтичната работа — конкретни случаи, процеса между терапевт и клиент, клинични решения, трудности, граници и собствените реакции на терапевта.

Целта не е супервизорът да даде „правилния отговор“, а да помогне случаят да бъде видян по-ясно и терапевтът да разшири възможностите си за работа.

За кого е супервизията

Супервизията може да бъде част от обучението и професионалното развитие на психотерапевта, но има място и в практиката на опитни терапевти. Не е необходимо да има „проблемен случай“, за да има смисъл от супервизия.

• терапевти в обучение;
• практикуващи психотерапевти;
• терапевти, които искат да разгледат конкретен случай или процес;
• терапевти, които срещат повтаряща се трудност в работата си;
• специалисти, които искат да изследват собствената си позиция в терапевтичното отношение.

Теми в супервизията

• разбиране и формулиране на случая;
• терапевтична връзка;
• пренос и контрапренос, когато са релевантни за подхода;
• граници и рамка;
• трудни моменти или застой в терапията;
• силни реакции на терапевта;
• избор и тайминг на интервенции;
• работа с тялото;
• травматичен процес;
• етични дилеми;
• прекратяване или насочване;
• натоварване и професионална устойчивост на терапевта.

Как работи Диана в супервизия

Диана разглежда както съдържанието на случая, така и процеса, който се случва между клиента и терапевта. Внимание може да бъде отделено и на телесните реакции на терапевта, импулсите за действие, местата на напрежение или отдръпване и начина, по който те могат да дадат информация за терапевтичната ситуация.

Телесните реакции на терапевта могат да бъдат разглеждани като една от формите на информация в супервизионния процес, наред с наблюденията, мислите, чувствата и развитието на терапевтичната връзка.

Когато е подходящо, супервизията може да включва и перспектива от Bodynamic и други психотелесни подходи, в които Диана има подготовка. В определени случаи его функциите на Bodynamic могат да бъдат използвани като една от рамките за разглеждане на ресурсите, развитието и трудностите на клиента, както и на терапевтичната работа с тях.

Кога терапевтите търсят супервизия

• „Не разбирам защо работата с този клиент е в застой.“
• „Усещам силно раздразнение, безпомощност или желание да спася клиента.“
• „Не съм сигурен дали интервенцията, която обмислям, е подходяща.“
• „Трудно ми е да държа границата в този процес.“
• „Клиентът носи тежка травматична история и искам да преценя темпото на работата.“

Индивидуална супервизия

Индивидуалният формат позволява подробно разглеждане на конкретни случаи и професионални въпроси в рамките на работа между супервизор и терапевт. Продължителността на една супервизионна сесия е 90 минути.

Групова супервизия

В груповата супервизия участниците могат да представят свои случаи и да участват в разглеждането на работата на колегите. Това дава достъп до повече от една перспектива и позволява да се учи както от собствените, така и от чуждите случаи.

Броят участници, честотата и условията за конкретна супервизионна група се обявяват при отваряне на нова група.

Супервизия и лична терапия

В супервизията могат да бъдат разглеждани личните реакции на терапевта, когато имат отношение към професионалната работа. Когато дадена тема изисква по-задълбочена лична работа, мястото за това е личната психотерапия, а не супервизията.

При независима професионална супервизия фокусът е върху разбирането и развитието на работата, а не върху оценяване на терапевта.

Квалификация

• Супервизорско обучение — Bodynamic International
• Bodynamic International — психотелесна психотерапия
• Неорайхианска аналитична психотерапия — Институт по психотелесна психотерапия

Пълната професионална подготовка на Диана →