Паническа атака — какво да правя в момента и после

Паническата атака е едно от най-плашещите неща, които тялото прави, и едно от най-безобидните в медицинския смисъл. Двете изречения не си противоречат — и точно разликата между тях е мястото, откъдето започва работата.

В момента

Останете, ако можете. Първият импулс е да излезете — от метрото, от магазина, от срещата. Излизането помага веднага и вреди после: тялото запомня, че мястото е било опасно и че бягството е спасило. Следващият път страхът тръгва по-рано.

Издишайте по-дълго, отколкото вдишвате. Не „дишайте дълбоко" — при паника дълбокото вдишване често влошава, защото хипервентилацията е част от проблема. Вдишване за четири, издишване за шест или седем. Дългото издишване е единственото нещо, с което човек може съзнателно да натисне спирачката на своята нервна система.

Назовете мястото на глас. „Аз съм в метрото на Сердика. Часът е седем и двайсет. Виждам жълта колона." Това не е трик за отвличане на вниманието. Паниката работи с бъдещето — „ще припадна", „ще се задуша" — и назоваването на сегашното връща в момента, в който нищо не се случва.

Не проверявайте пулса си. Проверката потвърждава, че има за какво да се тревожите, и стрелката тръгва нагоре.

Изчакайте. Атаката има форма: изкачване, връх, спад. Върхът е кратък. Тя свършва, независимо дали направите нещо.

Какво се случва в тялото

Нервната система е решила, че има опасност, и е задействала всичко наведнъж: сърцето ускорява, за да прати кръв в мускулите; дишането се учестява; кръвта се изтегля от ръцете и лицето, откъдето идват изтръпването и бледността; стомахът спира да работи.

Това е разумна реакция при среща с мечка. Проблемът е, че се задейства в асансьор.

Усещането „ще полудея" или „това не съм аз" е дереализация и също е част от реакцията — начин, по който съзнанието се отдалечава от нещо непоносимо. Плаши повече от сърцебиенето и значи по-малко.

Първата атака заслужава лекар

Задух, болка в гърдите, сърцебиене и изтръпване са симптоми на паническа атака и на няколко неща, които не са паническа атака: проблем със щитовидната жлеза, сърдечен ритъм, анемия, реакция към лекарство или към кофеин.

Затова първата атака е причина за преглед — не защото има голяма вероятност да е нещо друго, а защото това е разговорът, който се води веднъж и после не тежи. Психотерапевтът не изключва тези причини; лекарят го прави.

Защо атаките се връщат

Почти никой не идва при терапевт след първата атака. Идват, след като животът е започнал да се свива около нея: без метро, без асансьор, без път до вилата, без срещи, на които не може да се излезе.

Всяко избягване облекчава веднага. И всяко избягване е и урок: „беше опасно, добре че се спасих". Кръгът се затяга сам, без никой да е взел решение да го затяга.

Терапията не работи с атаката. Работи с този кръг — и с това, което е било там преди първата атака. Паниката рядко идва от нищото; по-често идва след месеци, в които нещо е било носено, без да бъде казано.

Какво прави терапията

Разпознаване на предупредителните сигнали, докато са още малки. Работа с дишането и с това какво прави тялото, преди мисълта да е стигнала до „нещо става". Постепенно връщане в местата, които са били отписани — не насила и не наведнъж.

И разбиране защо тревогата се е появила точно тогава. Това последното е разликата между „справям се с атаките" и „атаките спряха да са центърът".

При Integria работата е психотелесна: тялото не е тема, която понякога идва на дневен ред, а част от разговора през цялото време. При паника това има значение, защото паниката се случва първо в тялото и после в думите.

Ако сега е тежко

Integria не е кризисна линия и никой не чете съобщения през нощта. Ако има опасност за живота — Вашия или на друг — обадете се на 112.