Кога ще усетя първата промяна?

Най-често между третата и шестата среща, и обикновено не там, където се очаква. Първо се променя не проблемът, а разстоянието до него — същото се случва, но човек вече не е изцяло вътре в него.

Може ли да спра, когато реша?

Да, по всяко време. Полезно е обаче последната среща да бъде казана предварително и да се проведе — краят е част от работата, а изчезването без думи оставя нещо недовършено.

Защо след няколко месеца стана по-трудно, а не по-леко?

Защото в началото се работи с това, което е най-отгоре, а после се стига до по-старото. Влошаване в средата е често и не значи, че терапията не работи. Значи, че се казва на глас.

По-бързо ли е, ако идвам два пъти в седмицата?

Не непременно по-бързо, но е по-интенсивно и при някои състояния по-стабилно. Решава се според случая, не по правило.

Колко време отнема психотерапията

Това е първият практичен въпрос, който всеки задава, и единственият, на който никой честен терапевт не може да отговори точно на първата среща. Може обаче да се каже кое от какво зависи.

Зависи от това какво се работи

Конкретен, назован проблем. Страх от летене, паническа атака, тежко решение, което не се взима, период след загуба или развод. Тук обикновено се говори за осем до двайсет срещи, тоест два до пет месеца при седмичен ритъм.

Нещо, което се повтаря. Всяка връзка свършва по един и същ начин. Всяка работа започва с ентусиазъм и свършва с изтощение. Ядът идва винаги от нищото. Тук времето е в години, защото не се работи със ситуация, а с начина, по който човек е научен да бъде в отношения.

Травма. Не се измерва в срещи. Работи се на пластове, с паузи между тях, и бързането е контрапродуктивно — понякога дори опасно.

Как изглежда протичането

Първите две-три срещи са опознаване. Какво се случва, откога, какво вече е пробвано, какво би искал да е различно. Много хора излизат от първата среща с усещане „не постигнахме нищо" — това е нормално, там се сглобява картата.

От трета до шеста обикновено идва първата промяна, и рядко там, където е очаквана. Не изчезва симптомът, а се появява разстояние: същото се случва, но човек не е изцяло вътре в него.

Между втория и четвъртия месец често става по-трудно. Това не е признак, че нещо не работи. В началото се работи с това, което е най-отгоре; после се стига до по-старото, а старото боли, когато се казва на глас за пръв път.

След това ритъмът се променя. Много хора минават на през седмица, а после на веднъж месечно, преди да спрат съвсем.

Кога е време да се спре

Не когато проблемът изчезне — това е рядко и не е добър критерий. По-надеждните признаци са три:

Същата ситуация се случва и човекът реагира различно, без да се напряга да реагира различно.

Има с какво да се справя сам с нещо, което преди е искало сесия.

Срещите започват да усещат като отчет, а не като работа.

Спирането е разговор, не изчезване. Последната среща се уговаря предварително и се провежда — краят е част от работата и в него често се случва нещо важно.

Какво прави времето по-дълго, отколкото трябва

Идване през път. Терапията работи с непрекъснатост. Един път месечно най-често е поддържане, не работа.

Премълчаване на важното. Ако нещо не се казва, времето се харчи. Включително недоволството от самия терапевт — точно то е един от най-полезните разговори.

Смяна на терапевт на всеки три месеца. Всяко ново начало иска време за градене. Три започвания не са девет месеца работа.

Очакване съветът да свърши работата. Психотерапията не е съветване. Ако това търси човек, консултант ще му е по-полезен и по-бърз.

Практичното при Integria

Сесията е 50 минути, обикновено веднъж седмично, в един и същ час. Цената е 60 € с ДДС, на английски 85 €. Часът се задържа за конкретния човек, докато и двамата смятат, че работата продължава.

На първата среща се говори и за това: какво иска да е различно, какво е реалистично и кога ще погледнем заедно дали има посока. Отговорът „ще Ви кажа след третата среща" е честен отговор, не отклонение.